В челната тройка по реализиран оборот влизат Великобритания, Франция и Германия, България е на опашката

Автомобилното застраховане продължава да е най-силния сектор на общото застраховане, разкрива доклад на браншовата организация CEA, публикуван наскоро. Задължителните и доброволни полици са реализирали 38% от премийните приходи през 2010 г, или 124 млрд. евро.

Вторият по големина сегмент е имущественото застраховане,

с 25% дял, следвани от
общата гражданска отговорност и „Злополука” с по девет на сто.
Групата „други”, в която влиза покритието на авиацията, сухоземния и морски транспорт, легалните разходи, пътническите и кредитни застраховки, отговаря за общо 18 на сто на оборота на европейските общозастрахователи.
Не е ясно обаче как Стария континент успява да се възползва от експлоатирането на един от най-успешните канали за дистрибуция на своите продукти – интернет. Тъй като браншовата организация класифицира като „директни продажби” както сделките, осъществени пред глобалната мрежа, така и тези, сключени от служители на компанията, остава загадка доколко бумът на технологиите успява да прекрои навиците на общозастрахователите.
Може да се каже обаче, че през 2009 г. именно директните продажби, редом с агентите, отговарят за по-голямата част от реализирания оборот.
С изключение на Великобритания, Белгия, Австрия, Ирландия и България,

ролята на брокерите остава сравнително ограничена.

И докато у нас терминът банкашурънс остава непознат, партньорството между кредитните институции и животозастрахователите остава традиционно силно в почти цяла Европа.
В този сектор, директните продажби и сделките, сключени чрез агенти, отговарят за много по-малък дял от реализираните през 2009 г. обороти.
И докато в България общото застраховане, и специално автомобилните полици, необезпокоявано държат лъвския пай от премийните приходи, в повечето други държави от Стария континент животозастраховането остава по-силния сектор. В Литва например общото застраховане отговаря за по-малко от десет на сто от реализираните продажби. Подобна е и ситуацията във Финландия (с дял на животозастраховането от над 80 на сто), Швеция, Ирландия и Португалия.
Точно като у нас, общото и по-специално автомобилното застраховане са пазарни лидери в Исландия, Турция и Латвия.
През 2009 г.,

най-силни премийни приходи са отчели застрахователите във Великобритания

– 209 млрд. евро, следвани от Франция с 206.6 млрд., Германия със 178.8 млрд., Италия със 126 млрд. евро и Холандия със 76.8 млрд. евро.

България остава далеч от челната петорка – ние сме на 28-мо място, следвани единствено от Естония, Малта, Исландия и Латвия, с реализиран оборот от 0.8 млрд. евро.
Този резултат не се обяснява единствено със сравнително малкия пазар, който представлява страната ни – у нас съотношението между реализираните премийни приходи и брутния вътрешен продукт на глава от населението остава едно от най-ниските в Европа.
От положителна гледна точка това означава, че застрахователният пазар у нас тепърва предстои да се развива, за да спечели вниманието на потребителите.
Българите например тепърва трябва да открият ползите на животозастрахователните продукти, които, освен защита при непредвидени катастрофи, се явяват и

алтернативен спестовен инструмент.

Именно поради тази своя характеристика животозастраховането е толкова силно развито в повечето европейски държави.
През 2009 г., индивидуалните животозастрахователни договори отговарят за около 70% от реализираните премийни приходи, като около три четвърти от оборота се дължи на традиционни за сектора продукти, в които застрахователят гарантира определена доходност или възвръщаемост на вложения капитал.
И докато глобалните фондови пазари едва се съвземат от кризата, и то доста неуверено, не е чудно, че застраховките, свързани с инвестиционен фонд, при които клиентът сам носи риска от направените вложения, не са чак толкова популярни. Те отговарят за около 14% от премийните приходи, спрямо 51 на сто за традиционните индивидуални полици.
Груповите договори, обикновено сключвани от работодатели, допринесоха за 31% от оборота на животозастрахователите през 2009 г.
През 2010 г.,

общите премийни приходи на европейския пазар нараснаха с около три на сто,

за да достигнат 1107 млрд. евро. От тази сума, 61% дял се пада на животозастраховането, 29% - на общото застраховане, и 10 на сто – на здравното. Платените премийни приходи на глава от населението варират силно в различните държави, но средната им номинална стойност нараства до 1 879 евро, спрямо 1 502 евро преди десетилетие. Средно за Стария континент, съотношението между премийните приходи и брутния вътрешен продукт на глава от населението остава стабилно на 8.2 на сто, но се колебае в широки граници от 1.3% за Турция до 13 на сто за Холандия. През 2010 г., средностатистическият европеец е заплатил 1147 евро за животозастрахователни продукти, 550 евро – за общозастрахователни, и 182 евро – за здравни полици. През 2010 г,

Европа остава най-оживеният застрахователен пазар в света,

с 37% от глобалните премийни приходи, следвана от Северна Америка с 30 на сто и Азия с 27%. Океания и Африка, както и Латинска Америка и Карибите, държат по 3% дял, сочат данни на сигма доклада на Swiss Re.

В групата на европейските страни влизат всички държави от западна, централна и източна Европа, включително Русия и Украйна, които общо отговарят за едно на сто от световния оборот.
За изминалата година, животозастрахователите са покрили искове за близо 560 млрд. евро, а общозастрахователните компании – за 290 млрд, от които близо 100 млрд. евро се падат на автомобилното застраховане, 80 млрд. евро – на здравното и над 55 млрд. евро – на имущественото застраховане.
Близо една четвърт от жителите на Стария континент се доверяват на доброволната частна медицинска застраховка.
Значителната роля на бранша в живота и икономиката на Европа се подчертава и от направените от сектора глобални инвестиции през 2010 г. – над 7300 млрд. евро.

Индустрията директно осигурява работни места на над 950 хиляди души,

а други над един милион са външни и независими изпълнители. Развитието на общото инвестиционно портфолио на сектора се ръководи най-вече от животозастрахователната индустрия, тъй като тя отговаря за повече от 80 на сто от общите вложения.
Най-значими пазарни играчи са Великобритания, Франция и Германия, като компаниите от тези три държави държат дял от над 60 на сто от общо всички инвестиции на животозастрахователите.
През 2009 г., най-мащабен компонент от инвестиционното портфолио на индустрията са дълговите книжа и други активи с фиксирана лихва – с 41% дял, следвани от ценни книжа с плаващ доход, като корпоративните акции, с 31%. Заемите, включително тези, покрити чрез ипотека, представляват 12% от общите вложения.
Инвестициите в земя са три на сто общите, а депозитите в кредитни институции – 2%. През 2009 г.,

в Европа оперират над 5000 застрахователни компании,

като по-голямата част от тях са акционерни дружества. Популярни са и формите на кооперативи, взаимнозастрахователни компании и др.
В резултат на консолидацията на сектора през последното десетилетие, броят на играчите намалява, тъй като след либерализацията и дерегулацията на европейския застрахователен пазар станахме свидетели на вълна от сделки за сливане и придобиване.
Какви ще са резултатите на застрахователния сектор през 2011 г. остава под въпрос, като според анализатори, тревоги будят инвестициите в дългови книжа. Проверки и проведени тестове от страна на регулаторите обаче налагат извода, че поне засега браншът не е смъртоносно застрашен от разразилата се на Стария континент дългова криза. Все пак, твърди гаранции не съществуват.
Бъдещето на сектора, както и на всеки бизнес в Европа, зависи до голяма степен от това какви мерки ще приемат политическите лидери за преодоляване на опасността, как ще ги приложат и дали спасителните планове ще се окажат ефективни.